Прайдът е мирно шествие на ЛГБТИ и всички, които ги подкрепят. Шествието съчетава социално-политически протест с развлекателни елементи. Думата „прайд“ идва от английската дума pride, която означава „гордост“. Идеята зад избора на тази дума е залегнала в дългото потискане и системното налагане на срам у ЛГБТИ хората – векове наред те са били заклеймявани като болни, ненормални и недостойни да живеят открито и наравно с хетеросексуалните. Гордостта в името на събитието е мислена като опозиция на срама и е израз на идеята, че няма нищо лошо и срамно в това да бъдеш Л, Г, Б, Т или И, че трябва да приемеш себе си такъв, какъвто си, и да имаш смелостта да отстояваш достойнството си.
Прайдовете се появяват в началото на 70-те години на 20-и век в САЩ като годишнина от сблъсъците в нюйоркския бар „Стоунуол“ в късните часове на 27 юни 1969 г.
По онова време хомосексуалността в Съединените щати е все още незаконна и полицията често организира изненадващи хайки в гей заведенията, като арестува и малтретира посетителите им. Нерядко имената на арестуваните се обявяват публично, което проваля кариерата и живота на много от тях.
Такава акция се случва и в „Стоунуол“ през онази юнска нощ. Няколко души са арестувани. Заради грубо отношение една лесбийка оказва съпротива на полицая, който я е арестувал, и това провокира тълпата около заведението да нападне полицията с подръчни средства. Органите на реда викат подкрепление, но от околните сгради се стичат все повече гей мъже, лесбийки и трансполови хора, които предизвикват четиридневни вълнения в квартал Грийн Вилидж. Участниците в размириците са хиляди. Една от най-видните фигури на движението през този период е и Марша П. Джонсън, транс жена и видна активистка. Макар и да не пробужда протестите на Стоуноул, тя участва в тях и през живота си създава и участва активно в радикални активистки групировки.
От тогава до днес „Стоунуол“ е символ на пробудилото се движение за равни права на нехетеросексуалните и трансполовите хора по целия свят.